Къща за гости бели Ружи

Косово е добре известно място за посещение и почивка на туристи от цял свят. Данните за селото са от преди 500 години. Най-ранният документ за неговото съществуване е от 1523 г. Писменият документ е турска данъчна книга. Според информацията в нея през 1523 г. в село Косово са живели 40 семейства. Името на селото е променяно няколко пъти. В началото на 16 век селото се е казвало Косово, а след това турците го преименуват на Шейтан кьой, което в превод означава „Дяволско село”. Името Косово няма връзка с държавата Косово и идва най-вероятно от птицата кос. Има предания, че в района се сеели много житни растения, които привличали косовете. До 1934 г. селото се е казвало Шейтаново, след което се връща името му – Косово. В селото има над 100 къщи, от които 60 са обявени за паметници на културата, но те вече са почти съборени. От Косово е известният майстор Уста Георги Хаджийски – строител на Етнографския музей в Пловдив, Музея на възраждането, има хаджийска къща в село Косово, която е построил за двамата си сина. Училището в селото е от 1882 г. като сградата му е напълно запазена. С развитието на курорта Нареченски бани започва упадъкът на селото. От къщите, обявени за културни паметници, може да се посещават само „Хаджийската къща”, "Гаватовската къща" и "Елиновската къща", останалите не. Църквата в селото е построена също от Уста Георги Хаджийски. Той строи и църквата в Хвойна. Църквата в Косово обаче не е изографисана съгласно канон. По стените могат да се видят изрисувани цветя, вази, фризове. Паметник на културата е от 1978 г. В църквата има мраморен камък, който е поставен точно в центъра й. За него има сведения, че е уникален и лекува болести. Според едното поверие, когато човек стъпи бос на него, отрицателната енергия от човека преминава в камъка. На него има герб – двуглав орел с корона и годината на построяването на храма. Според изследванията камъкът е уникален. Нашата патриаршия тогава не е съществувала. Такива камъни са слагани, за да тъпчем Цариградската патриаршия. Камъкът лекува, доста хора, казват, че им е помогнал. Църквата е "Успение на Пресвета Богородица" и срещу големите празници се спи в нея. Сградата е каменна, а камъкът е мраморен. Хората казват, че когато срещу Богородица се помолят, оздравяват. В двора на храма има изградена костница, в която почиват тленните останки на 38 души. Костите бяха изследвани в БАН, Института по антропология и морфология. Изследванията показаха, че това са труповете на 34 мъже и четири деца, с посечни рани в тилната област. Най-вероятно това е била охраната на селото, убита след Чепинското клане. Над селото се намира манастирът Бяла черква от 13 век. Има и руини на стара църква. Връзката между Косово и манастира е била много силна. Освен това около селото има 15 параклиса. Етнографският ни музей включва археологически находки, намерени в района, останали от траки, византийци и други. Етнографската сбирка, показва бита на старите жители - носии, предмети от домакинството, оръдия на труда и други.